Слагам децата да спят и пет годишният ми син ми тиква в ръцете „Какво значи да си силен“ (авт. Катя Антонова, изд. „Рибка“).
Поглеждам в светналите му от температура очи, преглъщам страховете си и бавно започвам да чета. Децата вече спят. Аз държа книгата в ръцете си и се питам „Какво значи да съм силен?“ Аз се смятам за търпелив човек, хората които ме познават твърдят, че съм разумна, спокойна и толерантна. А също така съм и психолог, професията ми ме е научила да слушам, да чувам и зад думите, да не бързам с изводите и заключенията. Но когато детето ми рано тази сутрин се пъхна под завивките при мен и аз усетих, че е по-топъл от обикновено, студена тръпка премина през мен и мисълта за върлуващия COVID-19 ме завладя. Изплаших се! И няма как да е другояче! През последните седмици и особено дни, ситуацията в света е страшна или може би, така ни я представят медиите, или може би ние така я възприемаме. Каквато и да е причината, страх владее хората. И ако до вчера, гледах по-трезво на нещата, днешната температура внесе смут и в моята душа. Замислих се за страха, който ме накара да се сгуша повече в завивката си, да се правя на заспала, да не мога да реагирам…, за страха, който ни кара да бъдем нелогични и ирационални, който ни кара да пазаруваме в 2 часа през нощта, който ни кара да се презапасяваме с тоалетна хартия, да изкупуваме храни и лекарства, които в момента не са ни необходими и така лишаваме истински нуждаещите се от тях, за страха за живота ни… Колко често всеки един от нас се е страхувал от провал, от отхвърляне, страхувал се е да не бъде разорен, на не бъде самотен. Страх – една доста опустошителна емоция! После обаче си мисля за силата, за смелостта. В живота не може да има само страх или само смелост, това би бил непълноценен живот. Под силата на страха, път си проправят силата и смелостта. Сещам се за една мисъл на Марк Твен:
„Смелостта е съпротива срещу страха, овладяване на страха – не липсата на страх.“
Харесва ми това, че смелостта е сила да действаш, въпреки страха. Сещам се за една игра, това всъщност е едно упражнение, което правя понякога с децата, за да им дам модели за справяне с трудни ситуации. „Как би се справила мишката с даден проблем, какво може тя най-добре?“ „Да църка и да бяга“ – отговарят често децата. И после всички правим като мишките. „А какво прави лъвът?“ питам аз „Да напада и ръмжи“ – казват често те.
Бързо влизаме в ролята на скачащи, ръмжащи и нападащи лъвове. И въпреки, че тази игра винаги много ни развеселява, нито когато бягаш, нито когато нападаш се решават проблемите ни. Всъщност да намериш сили и смелост да действаш е въпрос на интелект, а не на чувства. Изисква да се използва една уникална част от мозъка ни (наричана “неокортекс”), с което да се отнеме контрола на емоционалната лимбична нервна система, която имат всички бозайници. Следователно смелите хора не спират да се страхуват, но те не се оставят на страха да ги парализира. Изходът от този порочен кръг е да намериш тази сила, която да се противопостави на онзи вътрешен глас, който те кара да се свиваш в завивките сутрин, който те кара да излезеш и да се блъскаш с още хора на опашката пред магазина, който те кара да се мислиш за специално изключение и да пренебрегваш мерките за безопасност, който те прави толкова безпомощен, че да търсиш контрола в купуването на тоалетна хартия. И не, не казвам това подигравателно, а с пълно разбиране и съпричастност, защото температурата на детето ми ме постави точно там. Но благодаря, че успях да намеря човешката си интелигентност и да не се изгубя в емоционалните си импулси.
Така че, мили родители или пък синове, или дъщери – не спирайте да се страхувате, но нека този страх не парализира мислите и действията ни, да имаш смелост да действаш е въпрос на здрав разум, тогава утре ще може да си кажем „Преодолях този ужас, готов съм за следващото предизвикателство!“
Поглеждам спящите деца… „Благодаря ти, дете, за предизвикателството да бъда твой родител, за моментите на страх, за моментите, в които ми напомняш какво значи да бъда силна!“
Автор: Петя Йорданова, психолог в Център за детско развитие “Малки чудеса”
Материалът е на http://chudesa.bg/
